През 2019г. се навършват 120 години от началото на проучванията в Плиска и 160 години от рождението на нейния откривател, пионерът на българската археология Карел Шкорпил.
В края на XIXв. става ясно, че България има по-ранен държавен център, столица, предхождаща Велики Преслав. Благодарение на Карел Шкорпил, Плиска става най-голямото откритие на българската средновековна археология и вече 120 години разкрива своите тайни.
Карел Шкорпил е роден на 15 юни 1859г. в гр. Високе Мито, Чехия. Наричаме го родоначалник на българската археология, откривател и неуморим изследовател. След като завършва Прашкият университет, по покана на своя родственик Константин Иречек, през 1881г. Карел Шкорпил, заедно със своя брат Хермин пристигат в България. Заедно със много други чужденци те помагат за развитието на младата българска държава.
Как се стига до откриването на Плиска?
През 1878г. Феникс Каниц посещава старините разположени северно от турското село Абоба и ги описва като „огромен кастел”, приличащ на римски град, но в който се намират и надписи от „византийско време”.
През 1884г. Абобските старини са посетени и описани от Константин Иречек, който се съгласява с Каниц, че това е римски град, преизползван от българите. Според Иречек „Абобският лагер е без съмнение тъждествен със старобългарския Плисков от X – XIв. Той се позовава на сведенията на византийските автори Лъв Дякон и Анна Комнина, които споменават Плиска, под името Плискова, но не като столица, а като обикновен град, какъвто тя действително е била по тяхно време. Въпреки че Иречек успява да локализира Плиска, той не допуска, че тя е първата столица на българите. По това време за такава се приемал Преслав.
Пристигайки във Варна през 1894г., Карел Шкорпил се озовава в непосредствена близост до останките на трите големи центъра на Първото българско царство. Лишен от средства за разкопки, той обикаля и документира онова, което не се вижда над земята. Всяко свободно време той използва да обикаля българските земи и да регистрира с математическа точност всичко, което открива. Много е заинтригуван и привлечен от мащаба на руините до село Абоба. И за разлика от своите предшественици, Шкорпил търси историческото селище, от което произхождат те.
Целенасочено Карел Шкорпил започва да издирва средновековни надписи. В два написани на гръцки език, се четат имената на Омуртаг и Маламир. Вече му е бил познат и Търновският надпис от времето на хан Омуртаг, в който разстоянието между „стария дом” и „новия дом на Дунав” се изчислява на 84 км. Това разстояние не отговаряло на местоположението на Преслав, което му дава основание да започне да издирва по- ранен средновековен град. Измервайки земления лагер на Абоба, установява, че той няма аналог в Римската империя. Карел Шкорпил сравнява плана на укрепителната система на развалините при Абоба с плана на укреплението на Преслав и открива много общи черти. Той допуска, че двата града са съществували или едновременно, или наскоро един след друг. Той картира групите от камъни наречени „девташлари”, които също не напомняли с нищо културата на гърци, траки и римляни.
През 1895г. по настояване на братя Шкорпил се построява първото скеле за изучаване на Мадарският релеф и надписи. Три години след приключване на експедицията, след прочитането на имената на двама от българските владетели, Шкорпил се решава да изрече на глас своята теза – „ …тука ( при Абоба) е била според мнението ни старобългарската столица на Аспаруха, Крума, Омуртага и Маламира; тя е била после пренесена в близкия Преслав”. В началото Константин Иречек е сдържан и отбягва да коментира хипотезата на Шкорпил, но на следващата 1899г., под въздействието на неговите аргументи се съгласява: „Тук се е намирал без съмнение главният лагер на езичниците – българи” (АЕМ, 1899, 612). По щастливо стечение на обстоятелствата хипотезата на братята Шкорпил съвпаднала с намерението на руския византинист и директор на Руският археологически институт в Цариград – Фьодор Успенски, който търсил място за провеждане на археологически разкопки в България.
Първите разкопки се провеждат от 6 октомври до 10 ноември 1899г. и се ръководят от Фьодор Успенски и Карел Шкорпил. Резултатите от разкопките са изумителни. Открита е първата българска столица! Шкорпил с безпогрешен усет попада на две от най-важните сгради, наречени още тогава Тронна палата и Голяма базилика. Стават известни още и Малкият дворец, източната и северната порта на каменната крепост, и някои по-малки сгради. Съставя се план на укрепителните съоръжения на града и известните разкрити и недоразкрити останки в него. Плиска разкрива монументалните си градежи, но името и става известно след откриването на една колона. През 1905г. в нивите при село Чаталар (дн. Хан Крум) е намерена варовикова колона от времето на хан Омуртаг, където се съобщаваща името на неговата резиденция – Плиска. Откриването на столицата остава не само най-голямото постижение на Шкорпил, но и най-голямото откритие за българската средновековна археология. Получените резултати са обнародвани в Известия на Руският археологически институт в Константинопол, том Х ( 1905г), към който е приложен и голям албум със снимков материал и планове.
Приносът на Карел Шкорпил към българската археология е огромен. След появата на първите родни археологически кадри, десетилетия наред не се прибавя нито един нов паметник към онова, което Шкорпил вече е посочил като конкретен обект или територия на научен интерес. С познания и умения на дипломиран математик, той прилага обективност, системност и яснота при документацията на изследваните археологически паметници.
Делото на Шкорпил трогва сърцата ни, със своята всеотдайност, воля и любов към миналото ни, така той оставя незаличима следа след себе си. На 10.03.1944г. Карел Шкорпил умира на 85-годишна възраст. Днес най-голямото негово откритие – първата българска столица Плиска – пази последния му дом, неговият гроб.
Откритото от Шкорпил продължават да изследват поколения български археолози. През 1931г., след 30-годишно прекъсване на разкопките в Плиска те са подновени от големия български учен акад. Кръстю Миятев. Под основите на Тронната палата частично се улавят и възстановяват основите на огромна по размери – четири пъти по-голяма от двореца сграда, която влиза в науката под името Крумов дворец. При сондажи се открива и съществуването на подземен таен проход, един от многото в Плиска. Успоредно с разкопките около дворците са предприети и укрепвания, ръководени от арх. Карасимеонов. Разкрита е западната половина на Жилищният дворец, Триделната баня и Малкият езически храм. В проучванията вземат участие И. Моллов, арх. П. Карасимеонов, а Рафаил Попов и Геза Фехер разкопават могила XXXIII. Разкопките продължават до 1937г.
След кратко прекъсване отново проучванията се подновяват през 1945г. В Плиска вече се трудят трето поколение археолози. Това са Никола Мавродинов, Станчо Ваклинов и за повече от четвърт век Стамен Михайлов и Атанас Милчев. За известно време работят и Вера Антонова, Соня Георгиева, Джингов. През този период се допълва и уточнява планът на Малкият дворец. Проведените от Стамен Михайлов разкопки на Дворцовата църква дават интересни резултати, показващи преминаването на българския народ от езичество към християнство.
През периода между 1950 – 1960г. в Плиска се откриват останки от живот и на територията на Външният град. Открити са над 30 сгради определени като базилики, ранни селища, архитектурни комплекси и керамични работилници. Проучват се укрепителната система на Плиска, Западната и Южната порта на крепостта, търговско-занаятчийски помещения, водопроводната мрежа. В края на този етап се започва кампания по окончателното проучване на Голямата базилика. Периода от 1945г. до 1970г. се работи неуморно и се обогатява планът на Плиска, създаден от Карел Шкорпил. През тези години Плиска се превръща и в школа за обучение на млади български археолози.
След 1970г. в Плиска започва работа четвърто поколение археолози. Под ръководството на Стамен Михайлов се провеждат проучвания на Голямата базилика. Разкриват се каменните саркофази източно от абсидите. От 1970 до 1978г Живка Въжарова проучва светски некропол, разположен също при Голямата базилика.
През 1974г. в град Шумен е създаден филиал на Археологическия институт и музей при БАН. Задачата е да се формира едно постоянно ядро от местни кадри, които да започнат интензивно и добре планирано теренно изследване на старите ни столици Плиска и Преслав. Във връзка с честванията 1300г. българска държава и свързаните с нея консервационно- реставрационни работи планово започва проучването на крепостните стени под ръководството на Людмила Дончева- Петкова, Иван Захариев, Радослав Василев, Тошко Балабанов, Вера Антонова.
Проучванията на Голямата базилика са продължени от Павел Георгиев и Стоян Витлянов.
През периода 1975 – 1978 година, Рашо Рашев приключва разчистването на Крумовият дворец и започва изследване на тайните ходници. Проект, който продължава и до днес ръководен от Станислав Станилов и Мариела Инкова.
През 1977 – 1980г. под ръководството на проф. Плетньова в южната част на Вътрешният град на Плиска прави проучвания руска археологическа експедиция.
Янко Димитров и Станислав Иванов продължават работа в дворцовия център и площад. Последните години Андрей Аладжов проучи северно от цитаделата една площадка, която стана известна като Арената на Плиска, Павел Георгиев разкри дървеното укрепление на Вътрешния град, както и множество сгради и съоръжения в северозападната част на крепостта. Под ръководството на Христина Стоянова в непосредствена близост до южната крепостна стена, в нейната югозападна част се разкриват останки от дървено строителство, каменна архитектура, водопроводи и канали.
Всичко това е един кратък преглед на част от разкритите и проучени сгради и съоръжения на територията на Средновековна Плиска. По време на 120 годишните проучвания са придобити хиляди движими ценности, локализирани и проучени са най- важните обекти свързани със столичния период, но Плиска със своите 23 000 дка площ все още пази своите тайни и дълго време ще буди интерес и разпалва въображението на бъдещите поколения проучватели.